Днес в Евангелието звучи разказът за жената, която дойде при Иисус в дома на фарисея с драгоценно миро. Тя плачеше при нозете Му, изтриваше ги с косите си, целуваше ги и ги мажеше с миро. А фарисеят гледаше и мислеше на себе си: ако Той беше пророк, щеше да знае коя и каква жена се докосва до Него. Но Господ видя не греха, а нейната любов и каза: прощават ѝ се многото грехове, защото много възлюби. Света Лаура Кордовска живя през IX век и беше игуменка. За живота ѝ знаем малко, но самият ѝ подвиг говори за тиха вярност и любов, която не търси своето. Тя водеше сестрите към Бога и нейната святост, както любовта на евангелската жена, беше по-драгоценна от всяко миро. Нека и нашето сърце, като онази жена, не се бои да принесе на Господа своята любов, дори когато на някого тя изглежда неуместна. Божието благословение да бъде с вас в този ден и Христовият мир да ви укрепи по всички пътища.